оскотя

Речник на българския език

1. оскотя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оскотя е производна форма на оскотея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оскотя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оскотя е производна форма на оскотея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).