оскотели

Речник на българския език

1. оскотели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оскотели е производна форма на оскотея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оскотели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оскотели е производна форма на оскотея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).