оскотеели

Речник на българския език

1. оскотеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оскотеели е производна форма на оскотея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оскотеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оскотеели е производна форма на оскотея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).