оскандалил

Речник на българския език

1. оскандалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскандалил е производна форма на оскандаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскандалил — мин. деят. св. прич. м. р.

оскандалил е производна форма на оскандаля (мин. деят. св. прич. м. р.).