осичали

Речник на българския език

1. осичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осичали е производна форма на осичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осичали е производна форма на осичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. осичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осичали е производна форма на осичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. осичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осичали е производна форма на осичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).