осиротеше

Речник на българския език

1. осиротеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

осиротеше е производна форма на осиротя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. осиротеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

осиротеше е производна форма на осиротя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).