осирания

Речник на българския език

1. осирания — мн. ч.

осирания е производна форма на осиране (мн. ч.).

2. осирания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

осирания е производна форма на осирам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).