осиновил е

Речник на българския език

1. осиновил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновил е е производна форма на осиновя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осиновил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осиновил е е производна форма на осиновя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).