осенявало

Речник на българския език

1. осенявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осенявало е производна форма на осенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осенявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осенявало е производна форма на осенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осенявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осенявало е производна форма на осенявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осенявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осенявало е производна форма на осенявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).