осенил е

Речник на българския език

1. осенил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенил е е производна форма на осеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осенил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осенил е е производна форма на осеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).