осенила

Речник на българския език

1. осенила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осенила е производна форма на осеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осенила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осенила е производна форма на осеня (мин. деят. св. прич. ж. р.).