осенели

Речник на българския език

1. осенели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осенели е производна форма на осеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осенели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осенели е производна форма на осеня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).