осеменяла

Речник на българския език

1. осеменяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осеменяла е производна форма на осеменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осеменяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осеменяла е производна форма на осеменя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).