осеменял

Речник на българския език

1. осеменял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменял е производна форма на осеменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осеменял е производна форма на осеменя (мин. деят. несв. прич. м. р.).