осеменил съм

Речник на българския език

1. осеменил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осеменил съм е производна форма на осеменя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осеменил съм е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).