осеменил си

Речник на българския език

1. осеменил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осеменил си е производна форма на осеменя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осеменил си е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).