осеменило

Речник на българския език

1. осеменило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осеменило е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осеменило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осеменило е производна форма на осеменя (мин. деят. св. прич. ср. р.).