осеменили

Речник на българския език

1. осеменили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осеменили е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осеменили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осеменили е производна форма на осеменя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).