осеменила

Речник на българския език

1. осеменила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осеменила е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осеменила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осеменила е производна форма на осеменя (мин. деят. св. прич. ж. р.).