осеменил

Речник на българския език

1. осеменил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осеменил е производна форма на осеменя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осеменил — мин. деят. св. прич. м. р.

осеменил е производна форма на осеменя (мин. деят. св. прич. м. р.).