осеменели

Речник на българския език

1. осеменели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осеменели е производна форма на осеменя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осеменели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осеменели е производна форма на осеменя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).