осезавали

Речник на българския език

1. осезавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осезавали е производна форма на осезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осезавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осезавали е производна форма на осезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. осезавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осезавали е производна форма на осезавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. осезавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осезавали е производна форма на осезавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).