осезавала

Речник на българския език

1. осезавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осезавала е производна форма на осезавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осезавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осезавала е производна форма на осезавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. осезавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

осезавала е производна форма на осезавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. осезавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осезавала е производна форма на осезавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).