освинчела

Речник на българския език

1. освинчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинчела е производна форма на освинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

освинчела е производна форма на освинча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).