освинил си

Речник на българския език

1. освинил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

освинил си е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. освинил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

освинил си е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).