освинила съм

Речник на българския език

1. освинила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

освинила съм е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

освинила съм е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).