освинила е

Речник на българския език

1. освинила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинила е е производна форма на освиня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинила е е производна форма на освиня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).