освинвахте

Речник на българския език

1. освинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

освинвахте е производна форма на освинвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. освинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

освинвахте е производна форма на освинвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).