освинваха

Речник на българския език

1. освинваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

освинваха е производна форма на освинвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

освинваха е производна форма на освинвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).