освинвал съм

Речник на българския език

1. освинвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

освинвал съм е производна форма на освинвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. освинвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

освинвал съм е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. освинвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

освинвал съм е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).