освинвал е

Речник на българския език

1. освинвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинвал е е производна форма на освинвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинвал е е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освинвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинвал е е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).