освинвало е

Речник на българския език

1. освинвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинвало е е производна форма на освинвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинвало е е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. освинвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинвало е е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).