освинвало

Речник на българския език

1. освинвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинвало е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освинвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освинвало е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. освинвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

освинвало е производна форма на освинвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. освинвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освинвало е производна форма на освинвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).