освинвали

Речник на българския език

1. освинвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

освинвали е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освинвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

освинвали е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. освинвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

освинвали е производна форма на освинвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. освинвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

освинвали е производна форма на освинвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).