освинвала

Речник на българския език

1. освинвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинвала е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. освинвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

освинвала е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. освинвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

освинвала е производна форма на освинвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. освинвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

освинвала е производна форма на освинвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).