освинвал

Речник на българския език

1. освинвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинвал е производна форма на освинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освинвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освинвал е производна форма на освинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освинвал — мин. деят. св. прич. м. р.

освинвал е производна форма на освинвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освинвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освинвал е производна форма на освинвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).