освидетелствал

Речник на българския език

1. освидетелствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освидетелствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освидетелствал е производна форма на освидетелствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освидетелствал — мин. деят. св. прич. м. р.

освидетелствал е производна форма на освидетелствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освидетелствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освидетелствал е производна форма на освидетелствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).