осветил съм

Речник на българския език

1. осветил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осветил съм е производна форма на осветя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. осветил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осветил съм е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. осветил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осветил съм е производна форма на осветя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

4. осветил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

осветил съм е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).