осветил е

Речник на българския език

1. осветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветил е е производна форма на осветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветил е е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осветил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветил е е производна форма на осветя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. осветил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осветил е е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).