осветилото

Речник на българския език

1. осветилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

осветилото е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. осветилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

осветилото е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).