осветили

Речник на българския език

1. осветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осветили е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осветили е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. осветили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осветили е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. осветили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осветили е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).