осветила

Речник на българския език

1. осветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осветила е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осветила е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. осветила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осветила е производна форма на осветя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. осветила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осветила е производна форма на осветя (мин. деят. св. прич. ж. р.).