осветело

Речник на българския език

1. осветело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осветело е производна форма на осветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осветело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осветело е производна форма на осветя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).