осветела

Речник на българския език

1. осветела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осветела е производна форма на осветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осветела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осветела е производна форма на осветя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).