осветел
1.
осветел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
осветел
е производна форма
на осветя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
осветел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
осветел
е производна форма
на осветя (мин. деят. несв. прич. м. р.).