освестял

Речник на българския език

1. освестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освестял е производна форма на освестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

освестял е производна форма на освестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).