освестил е

Речник на българския език

1. освестил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освестил е е производна форма на освестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освестил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освестил е е производна форма на освестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).