освестили

Речник на българския език

1. освестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

освестили е производна форма на освестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

освестили е производна форма на освестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).