освестил
1.
освестил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
освестил
е производна форма
на освестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
освестил —
мин. деят. св. прич. м. р.
освестил
е производна форма
на освестя (мин. деят. св. прич. м. р.).