осведомил

Речник на българския език

1. осведомил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осведомил е производна форма на осведомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осведомил — мин. деят. св. прич. м. р.

осведомил е производна форма на осведомя (мин. деят. св. прич. м. р.).